Добре дошли в моя блог!


БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР съдържа над 140 рецензии, интервюта, изследвания и наблюдения свързани с театъра и хората, създаващи театър.
В изкуството критикът е единствения независим ресурс на информация. Свидетели сме на системна подмяна на критиката с откровен ПР. Всяка реклама има за цел да поддържа в нас единствено "неудържим оптимизъм". Подценяването на критичността в едно общество води до потискане на самокритичността и умението ни да се самокоригираме, но най-вече до смазването на критичния дух. А критичният дух е онзи, който помага да отстояваме индивидуалните си свободи.
Приятно четене!

сряда, 5 декември 2012 г.

ДИКТАТУРА НА ОБИКНОВЕНИТЕ - "КОВАЧИ" НА ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА



 

Росен Белов в "Ковачите" в ролята на г-н Ковач
Може би няма нищо изненадващо, че именно режисьорката Възкресия Вихърова, точно сега поставя най-откровената българска  политическа и социална сатира, излизала в последните години – „Ковачи” от Алек Попов на сцената на Университетски театър НБУ. След като беше отблъсната от държавните театри, като създаваща едни крайно различни продукти, стряскащи  вкуса на най-масовата публика, режисьорката изчезна от театралните афиши по „Раковски” за няколко години.  И няма нищо учудващо, че именно една от най-радикалните ни режисьорки поставя днес политическа сатира, театрален жанр напълно изчезнал по нашите земи, мимикрирал в буфонади и комедийни шутки. Не е странно, че след най-популярната съвременна сатира, разобличаваща бита и душевността на  обитателите на посолства „Мисия Лондон”, авторът  Алек Попов написва и пиесата „Ковачи” – още една политическа сатира, в която основни действащи лица този път са германски обикновени граждани  на статистически доказания най-щастлив град Оснабрюк и група чуждестранни работници от Балканите, обслужващи трайното щастието на домакините  по европейския социален  проект „Помощник в брака”. 
Михаил Милчев в ролята на Долф
В тази  пикантна, на ръба на вулгарното история, наречена от своите създатели коментар на ежедневно-битово, медийно и политическо ниво, се поставят под съмнение и критика недокосваните от театъра  съвременни теми като мястото ни сред другите в Европа, сблъсъкът на ценности, етикетите, които взаимно си поставят различните нации, напластените стереотипи  и най-вече тревожното разколебаване в т.нар. светло европейско бъдеще, където човекът привидно цивилизовайки се, напуска човешкото. Всичко това би звучало опасно банално, ако не беше изпълнено с цветния език на Алек Попов, бруталната откровеност, от която животоспасяващо се нуждае родния театър, както и премерено радикалната режисура на Възкресия Вихърова.
Текстът, първоначално създаден като разказ и определен от  своя автор като „провокативна история, изследваща трансформациите на сексуалното желание в развитите общества” е включен в американската антология
Best European Fiction 2011. Миналата година разказът дебютира като радиопиеса, отново под режисурата на Възкресия Вихърова и най-после намери своето най-добро място – театралната сцена. 
Ася Иванова в ролята на Хайде
Спектакълът умножава знаците и възможностите на текста, като го превръща  в микс от радиотетър, гротеска, кино и вариете. Всяка най-малка възможност за изпадане в битовото е заглушена с елегантна  пародия на експресионистичен театър, миксиран с балкански темперамент, рекламни клишета от 50-те, черно-бяло кино, камери, които следят и преекспонират до огромни размери образите, бутафорни костюми и аксесоари, които ни въвеждат сякаш в фантастичната антиутопия, наречена „светлото европейско бъдеще”. Всичко това не без помощта на чудесната игра на актьорите Ася Иванова, Антоанета Петрова, Михаил Милчев, Росен Белов и студенти от програма „Театър” – НБУ. 
Във финалните кадри на тази антиутопия член на най-щастливия град Оснабрюк и жертва на светлото бъдеще рисува  последна апокалиптична и напълно цивилозавала се картина на бъдещия град Сливен (роден за един от многодетните мургави наети „ковачи на щастие”). Един ден, ако се следва Големия механизъм, Сливен ще израсне от стъкло и стомана, а магистралите ще са опънати като конец, тоалетните ще светят до бяло, а на върха на най-високата сграда ще се върти логото на Европейска централна банка. Всичко това за сметка на обуздания нагон - твърди германския гражданин. 

А нима това не са етикетите, с които взаимно се замерваме. От едната страна нашето клише за германеца, сух, нелеп и доведен до пълна импотентност се замерва с тяхното клише за тъмния балкански субект, потен, космат, произвеждащ  деца и отдаден на атавизми... Но също така - от едната страна стоят гражданите на статистически доказания най-щастлив град Оснабрюке, а от другата – статистически доказаният най-нещастен европейски народ. 
Защо, пита средностатистическата Хайде своя съпруг Долф, сме най-щастливи, като тук лятото е хладно, често вали, нито градът е богат, нито красив, доста е обикновен. Може би точно затова – отговаря Долф, защото е съвсем обикновен.
В тази диктатура на обикновените всяка сатира е наложителна, всяко различие – също.

Текстът е публикуван в Капитал Лайт

ТУК можете да чуете "Ковачи" - радиотеатър (БНР) с режисьор Възкресия Вихърова
----------------------------------------------------------------------------------------------------


Премиера – 9 април, 2012, втора премиера – 12 ноември 2012 – Университетски театър НБУ
„Ковачи” от Алек Попов
режисьор - Възкресия Вихърова
глас на запис – Валентин Ганев
работна група – Георги Арнаудов, Васил Димитров, Ася Иванова, Елена Иванова, Росен Михайлов, Анна Пампулова, Росица Панайотова, Антоанета Петрова, Татяна Соколова
гостуващи артисти – Росен Белов, Михаил Милчев и студенти от програма „Театър”
Текстът на Алек Попов е номиниран за награда „А`Аскеер 2012” за съвременна българска драматургия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар